вторник, 6 септември 2011 г.

Къпкейк с моркови!

    Винаги съм се чудила, какъв ли е вкусът им! От сега ви казвам, че това е вкусът, който се запомня за дълго и ви се иска да хапнете много повече отколкото трябва. 
    Причината, която ме предизвика да ги направя е една пълна торба с пресни, домашни, сладки моркови, които ми намигаха отдавна. Много отдавна съм хвърлила око на тази рецепта, просто не бях убедена на сто процента за резултата, но повярвайте ми, ще ги правя много, много пъти и рецептата отива във фаворитите!




    Сега като гледам тези снимки някак си ме обзема едно спокойствие и ако имаше само едно кексче..., днес имах доста изнервящ ден, но това е да работиш с много хора, трябва да имаш голямо търпение, е аз го имам, но хората са станали много лоши и сърдити, но това е дълга и обширна тема, за която ни най-малко не ми се говори, обаче седна ли да пиша, като че ли всичко си идва на мястото защото се намирам все пак тук на моето място и то си е само мое и на всички вас, които четете и разглеждате моите малко на моменти отвеяни статии, което на моменти даже мен учудва, защото по принцип съм сериозен човек, но всеки си има леки отклонения понякога, ето както сега пак се отплеснах.  
     


    Мисля, че това са едни от любимите ми десерти, малки симпатични кексчета с невероятна глазура и обичам да ги правя, стават сравнително бързо и са великолепни винаги, а тези които ви представям сега са невероятни. Рецептата се състои от повече подправки отколкото от всякакви други продукти, но както се казва без миризми не може...


    Къпкейк с моркови!


     Продукти:


    1 1/2 ч.ч. брашно
    1 ч.л. бакпулвер
    1/2 ч.л. сода бикарбонат
    3/4 ч.л. сол
    1/4 ч.л. канела
    1/4 ч.л. джинжифил
    1/4 ч.л. индийско орехче/не ползвах, защото нямах, но не ми липсваше/
    3/4 ч.ч. краве масло
    1 ч.ч. кафява захар
    1 голямо яйце
    2 с.л. киселo мляко
    1 1/2 ч.ч. настъргани моркови
    ванилия


    Продуктите са за 12 броя, но аз направих 16 или 18, не помня, просто слагах само по една лъжица за сладолед.
    В голяма купа пресяваме брашното и всички подправки.
    В друга купа разбиваме маслото, кафявата захар, яйцето, киселото мляко и ванилията.
    Добавят се морковите.
    Постепено се прибавя и сухата смес до пълно поемане.
    Пекат се на 180 градуса, около 25-30 минути.



    За глазурата:
    250 гр. крем сирене
    60 гр. краве масло
    1 ч.ч. захар
    ванилия

    Разбиваме всичко заедно в подходяша купа и слагаме шапчиците на кексчетата и така те се превръщат в къпкейк.
    Това е, вкусът е несравним, а с тази глазура...просто вкусът се разлива в устата ти.


    
    Да ви е вкусно и сладко!

6 коментара:

  1. Изглеждат просто неустоимо! А ти така хубаво си описала вкусът им, че ми се иска сега веднага да имам поне 2-3 от тях за похапване :)
    Пожелавам ти мнооого спокоен ден и да имаш само ведри и усмихнати хора около теб :)

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря, Габи! Наистина вкусът е разтапящ и на мен наистина ми се искаше да има малко от тях докато пишех.Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  3. То си личи колко са вкусни, копирах си рецептата даже :)))
    Ама и ти колко изкусително си ги описла, ставаш за рекламен агент!
    С пожелание за спорен и усмихнат утрешен ден!

    ОтговорИзтриване
  4. Идеята е чудесна!
    Снимките също!
    Пожелавам ти страхотна седмица!

    ОтговорИзтриване
  5. Павлинче,абсолютно ти вярвам,че си запленена от вкуса!При мен отлежава и чака публикация поне от пролетта подобен сладкиш,но още не съм го показала.Та напълно споделям въодушевлението ти,комбинацията кекс с моркови и кремче е невероятна!Грабвам си мислено едно от твоите кейкчета за кафето!

    Поздрави пак от мен!:)

    ОтговорИзтриване
  6. Момичета, благодаря, дори в момента пак ги правя, моето момче има рожден ден и си пожела за почерпка точно тези и как да откажеш на рожденика.Поздрави на всички!

    ОтговорИзтриване

Бадемова панакота с черешов сос и мащерка!

    Ау, не съм писала тук много отдавна. Малко повече работа, малко проблеми с компютъра и то времето минало. Ще наваксам, обещавам. Днешна...