За пчелите и спомените!

    Винаги съм ги гледала в захлас, крайно дисциплинирани и умни. Имаше две стари кофи от ония, които са толкова ползвани, че ръбовете са им се изкривили, пълни са с вода винаги, може за друго вода да няма, но за тях винаги, само от там пият, много е интересно, наблюдавала съм ги доста, тествала съм ги, но не, кофите са техни, нищо друго не признават. 
    - Дядо, искам и аз да дойда, дай ми и на мен една маска...
    Никой не ме чува, обаче аз си взимам маската и тичам след дядо и отивам при кошерите, звука е зашеметяващ, жуженето е в тон. Мирише на пушек, опушваме ги за да се дръпнат и да не ни жилят, умни са познават ни, знаят че им носим храна. 

    Най-щастливи бяхме, когато меда трябваше да се вади, тогава получавахме цялата сладост на света, с цели шепи. Пчелните пити са едно от най-красивите неща на света, които съм виждала, винаги си представях как го правят, като в приказка, как царицата се разпорежда и работничките носят прашец и носят, а другите запечатват килийките и меда е готов.
    Почистването на пчелният восък беше работа на баба, ние със сестра ми само чакахме и лапахме всяко парче, до което се докопахме и целите омазани дъвчехме докато мине сладкото и лапахме следващото и се карахме кой да е на центруфугата и да върти ръчката, тя беше колкото мен висока, но нали съм си инат и аз все се слагах, а това което течеше е най-важното, чист и ароматен мед.

    Детските шепи са малки, но толкова много мед са поели и излапали, все ме гонеха от тенекията с меда, но как да устоиш, толкова е вкусен, течеше направо в ръцете ми.
    Това са малкото от многото страхотни спомени, които пазя от моето детство, на село, с мръсни крака, газещи в калта из цялата градина, в току що полятите вади с пипер или качени на някое дърво и всички онези моменти.

    Преяла съм! В един момент спрях да консумирам мед, не исках и да помириша. Това сигурно му се вика пренасищане, не зная. Сега пак ми се прияде след петнайсетина години, явно ми е минало.
    Тези мъфини правих три пъти докато вкуса ми хареса истински, тези са от последният път, крайният резултат.

    Мъфини с праскови, кокос и мед!

     Продукти:

     За 12 мъфина:
    3 яйца
    5 с.л. мед
    1/2 ч.ч. олио
    1 1/2 ч.ч. кисело мляко
    1/8 ч.ч. кокосови стърготини
    1 ч.ч. бяло брашно
    1 ч.ч. пълнозърнесто брашно
    1 ч.л. бакпулвер 
    ванилия
    2 големи праскови

    За топинга:
    1/8 ч.ч. кокосови стърготини
    1/8 ч.ч. овесени ядки
    1 с.л. мед

    Нужни са ви: дълбока купа, тел за разбиване
    Загряваме фурната на 180 градуса.
    Подготвяме тава с 12 гнезда и хартиени кошнички.
    Разтапяме меда за да стане леко течен.
    Разбиваме както следва яйцата, меда, олиото и киселото мляко.
    Пресяваме двата вида брашно заедно с бакпулвера направо върху мокрите съставки. 
    Следва кокоса и накрая ванилията.
    Нарязваме прасковите на филии.
    Разпределяме сместа в кошничките и слагаме по две филийки праскова.
    За топинга, смесваме всички продукти и с ръка разпределяме върху мъфините.
    Печем 25-30 минути.

    Получиха се много приятно. Леки и пухкави без натрапчива сладост. Усеща се всеки отделен елемент. Доволна съм от резултата. Хубаво е понякога човек да поизцапа малко повече, защото колкото и нескромно да звучи съм горда с двете последни рецепти.
   Разказах ви и защо не ям много мед и за едни страхотни детски преживявания, показах ви няколко снимки, сега ще седна да измисля нещо друго, /шегувам се/, нямам вдъхновение в момента.

   Прекрасен понеделник и прегръдка от мен!