неделя, 29 септември 2013 г.

За пчелите и спомените!

    Винаги съм ги гледала в захлас, крайно дисциплинирани и умни. Имаше две стари кофи от ония, които са толкова ползвани, че ръбовете са им се изкривили, пълни са с вода винаги, може за друго вода да няма, но за тях винаги, само от там пият, много е интересно, наблюдавала съм ги доста, тествала съм ги, но не, кофите са техни, нищо друго не признават. 
    - Дядо, искам и аз да дойда, дай ми и на мен една маска...
    Никой не ме чува, обаче аз си взимам маската и тичам след дядо и отивам при кошерите, звука е зашеметяващ, жуженето е в тон. Мирише на пушек, опушваме ги за да се дръпнат и да не ни жилят, умни са познават ни, знаят че им носим храна. 



    Най-щастливи бяхме, когато меда трябваше да се вади, тогава получавахме цялата сладост на света, с цели шепи. Пчелните пити са едно от най-красивите неща на света, които съм виждала, винаги си представях как го правят, като в приказка, как царицата се разпорежда и работничките носят прашец и носят, а другите запечатват килийките и меда е готов.
    Почистването на пчелният восък беше работа на баба, ние със сестра ми само чакахме и лапахме всяко парче, до което се докопахме и целите омазани дъвчехме докато мине сладкото и лапахме следващото и се карахме кой да е на центруфугата и да върти ръчката, тя беше колкото мен висока, но нали съм си инат и аз все се слагах, а това което течеше е най-важното, чист и ароматен мед.



    Детските шепи са малки, но толкова много мед са поели и излапали, все ме гонеха от тенекията с меда, но как да устоиш, толкова е вкусен, течеше направо в ръцете ми.
    Това са малкото от многото страхотни спомени, които пазя от моето детство, на село, с мръсни крака, газещи в калта из цялата градина, в току що полятите вади с пипер или качени на някое дърво и всички онези моменти.



    Преяла съм! В един момент спрях да консумирам мед, не исках и да помириша. Това сигурно му се вика пренасищане, не зная. Сега пак ми се прияде след петнайсетина години, явно ми е минало.
    Тези мъфини правих три пъти докато вкуса ми хареса истински, тези са от последният път, крайният резултат.



    Мъфини с праскови, кокос и мед!

     Продукти:

     За 12 мъфина:
    3 яйца
    5 с.л. мед
    1/2 ч.ч. олио
    1 1/2 ч.ч. кисело мляко
    1/8 ч.ч. кокосови стърготини
    1 ч.ч. бяло брашно
    1 ч.ч. пълнозърнесто брашно
    1 ч.л. бакпулвер 
    ванилия
    2 големи праскови

    За топинга:
    1/8 ч.ч. кокосови стърготини
    1/8 ч.ч. овесени ядки
    1 с.л. мед

    Нужни са ви: дълбока купа, тел за разбиване
    Загряваме фурната на 180 градуса.
    Подготвяме тава с 12 гнезда и хартиени кошнички.
    Разтапяме меда за да стане леко течен.
    Разбиваме както следва яйцата, меда, олиото и киселото мляко.
    Пресяваме двата вида брашно заедно с бакпулвера направо върху мокрите съставки. 
    Следва кокоса и накрая ванилията.
    Нарязваме прасковите на филии.
    Разпределяме сместа в кошничките и слагаме по две филийки праскова.
    За топинга, смесваме всички продукти и с ръка разпределяме върху мъфините.
    Печем 25-30 минути.





    Получиха се много приятно. Леки и пухкави без натрапчива сладост. Усеща се всеки отделен елемент. Доволна съм от резултата. Хубаво е понякога човек да поизцапа малко повече, защото колкото и нескромно да звучи съм горда с двете последни рецепти.
   Разказах ви и защо не ям много мед и за едни страхотни детски преживявания, показах ви няколко снимки, сега ще седна да измисля нещо друго, /шегувам се/, нямам вдъхновение в момента.



   Прекрасен понеделник и прегръдка от мен!
    

    

    

14 коментара:

  1. Павлинка, много мили спомени! Пренесох се там, години назад, с теб на двора, при баба и дядо...
    Мъфинчетата изглеждат много вкусни. Бива ли такава подстрекателка да си. Само от четвъртък не съм правила и днес май пак ще забъркам няколко :) За малко да пропусна снимките - бижу!
    Прегръдки, мило другарче!

    ОтговорИзтриване
  2. Много добре разбирам защо не си искала да вкусиш мед 15 години. :)) Спомените от детството са прекрасни и безценни! А снимките и мъфините - красиви и вкусни! Прегръдки и успешен нов старт на месец октомври, Линка! :)

    ОтговорИзтриване
  3. Мили спомени, затрогващи снимки и накрая - прекрасен резултат! Мъфините изглеждат адски апетитно! Аплодисменти!
    Спорна, нова седмица!
    Поздрави! Ирма

    ОтговорИзтриване
  4. Ах,че красиви снимки,Линче!Есента в целият й блясък!Грабвам неустоимо мъфинче с любим аромат на кокос!Прегръдка и хубава седмица и на теб!

    ОтговорИзтриване
  5. Линааа,как пишеш самоооо... напълни ми душата! Невероятни снимки и апетитна рецепта! Прегръдки*)

    ОтговорИзтриване
  6. Поли, чудесни са! Не знам как са били предните два пъти, но третият е бил наистина успешен. ;)
    И защото много са ти се усладили, и защото пак ти е мил медецът, си написала двоен мед (вместо олиото).
    Сърдечни поздрави и хубава вечер! :)

    ОтговорИзтриване
  7. Павлинче - разказа, снимките, мъфините, всичко ме грабна веднага дълбоко, дълбоко! Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
  8. Залепнах пред екрана, Павлинче
    обичам рецепти с истории - истински ги умееш и двете.
    Снимките са прекрасни, но и това го знаеш:)
    Благодаря за удоволствието,
    с пожелания за вдъхновен, успешен и усмихнат октомври, Диана

    ОтговорИзтриване
  9. Прекрасни! В цялата публикация има магия, много увлекателно си разказала всичко, Поли! :)
    Усмихната седмица! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Забравих да добавя, че поднасянето им с есенните листа много ми хареса и мисля да използвам идеята. :)

      Изтриване
  10. Много топла история, потопи ме в безгрижната идилия :) Допълнено от чудни снимки и хубава рецепта! Радвам се, че наминах :)
    Хубава вечер с усмивка от мен :)

    ОтговорИзтриване
  11. Εй тези спомени са ми най-мили....и най-вече от село.Вкусни и ароматни мъфинки си направила,Павлинче...
    Хубави почивни дни ти желая!

    ОтговорИзтриване
  12. O ... много мили спомени си имаш от твоето детство Павлинка!
    И моят дядо е бил пчелар, но за жалост аз съм била много малка и моят спомен се ограничава само с бегла картина от пчелина в градината.Но дъвченето на восък ми е много познат ритуал :)

    И мъфините и спомените ти, и снимките, и начина на представянето им... страшно много ми хареса :)
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване