четвъртък, 28 ноември 2013 г.

Шоколадов чийзкейк с череши!

    Не знаех точно за какво ще пиша днес, но за последния час ми минаха "сто" идеи през главата. Слушам Big Brother, чета Фейсбук, прегледах всички сайтове, които харесвам, щях да си поръчам едни чаршафи, ама се отказах, това между другото. Прочетох едно дълго, предълго писмо на едно момче, което живее извън България и споделя своя поглед отвън и най-вероятно, който е прочел това не му е станало мило и приятно и е осъзнал за себе си много истини, от другата страна слушайки "големият брат", там лъсват всички и всичко, низките и човешки отношения. Там някъде по средата ми се вързаха нещата, за кратко време ми се загнездиха точно двата типа хора у нас, хитреците и умните, за съжаление първите надделяват, защото много от умните се оставят на течението, а другите са си заминали отдавна. Темата е много дълга. Много рядко си позволявам да бъда негативна, тук или някъде другаде, няма и да бъда, аз съм от крайните оптимисти и много трудно нещо може да ме събори в този живот. Точно всяка една случка в нашият живот или ни учи или ни смачква, но ни смачква ако ние позволим, да кажем че не съм смачкана до сега, но възможност е имало много. Няма да продължавам в този тон, защото мога да пиша до утре, но когато започнеш да водиш самостоятелен диалог се окачествяваш вече с друго име. Само ще си позволя да направя малък извод, докато не се научим да работим, да спазваме правилата и да не се държим като последният селяндур, а после да се бием в гърдите колко сме велики, да се вслушваме в думите на другите и да не се правим че всичко знаем и главно да не се страхуваме от утрешният ден, защото всичко хубаво предстои.
   

    Много рязко сменям темата, надух ви главите, но сега ще занимая вниманието ви с този неприлично шоколадов чийзкейк и то с любимите ми череши. 
    Прекъсвам тиквената сага, но докато намеря някоя интересна рецепта и то с тематика може би торта или нещо крайно екзотично.
    Връщайки се малко назад, не съм правила нищо шоколадово много отдавна, а някак си всичко върви в една оранжево-жълта-есенна тематика, като човек, който обича промените малко се замотах, нямаше ли кой да ме сръчка, че съм се забравила малко. 


    

    Шоколадов чийзкейк с череши!

   Продукти:
      идея Citrus and Candy

   150 г обикновени шоколадови бисквити
   100 г краве масло
   1/4 ч.л. сол
   170 г черен шоколад
   500 г крема сирене
   100 г заквасена сметана
   100 г пудра захар
   2 с.л. царевично брашно
   5 яйца
   
   черешово сладко 


    Подготвяме форма с диаметър 20-23 см с хартия за печене и старателно опаковаме с алуминиево фолио.
    С помощта на кухненски робот смиламе бисквитите заедно с маслото и солта.
    Разстиламе на равномерен блат в подготвената форма и прибираме в хладилник докато подготвим крема.
    Разтапяме шоколада и оставяме на страна за да изстине леко.
    Разбиваме крема сиренето и сметаната на гладка смес, пресяваме пудрата захар и царевичното брашно над купата и разбиваме, добавяме яйцата едно по едно и разбиваме след всяко за кратко.
   Накрая е шоколада, добавяме на порции и разбиваме.
   Изваждаме бисквитеният блат и нареждаме череши върху него, изсипваме сместа и потупваме леко тавичката по плота за да излезе излишният въздух.
    Включваме фурната на 160 градуса.
    Поставяме в по-голяма тава и наливаме гореща вода докато стигнем средата на малката тавичка. 
    Печем 50-55 минути на 160 градуса и още 15 минути на 100 градуса.



    Изваждаме от фурната и вадим тавичката от водата, оставяме за 15 минути и отстраняваме фолиото, след половин час можем да махнем и стените на формата и след още толкова време махаме и хартията. 
    Нека да изстине и можем да приберем в хладилник за една нощ.
    Охладеният чийзкейк можем лесно да прехвърлим в чиния за сервиране ако сме оставили хартията на дъното по-голяма и много лесно можем да издърпаме.
    Сервираме с леко затоплено черешово сладко, много е вкусно!


    Е, честит четвъртък и да ви е топло и ще взема да си поръчам чаршафите, доста са симпатични.

     
    

четвъртък, 14 ноември 2013 г.

Тиквено време!

    Като казвам тиквено, значи наистина ми е тиквено, в къщи се търкалят 3-4 "цигулки" и са включени вече в план-график. Влизам в серия, имам няколко любими рецепти с тиква и мисля много сериозно да се заема с направата им, започвам с десерта и не съм решила кое ще е следващото, но със сигурност ще е скоро. Все още ми е топло, дори ходя и боса за ужас на всички заобикалящи ме, познати и непознати, това е моето време, обичам лекият хлад на есента и шума на листата, всички промени във времето, луната и слънцето на едно небе. Великолепно!


    Миналата седмица имах леко приятелско сръчкване, че не се появявам напоследък, но периода ми е такъв, малко по пътищата, ей така да усетим света навън. Взимам се в ръце и реагирам веднага с нещо много специално.


    

   
    Всички сладкиши, които са с тиква, моркови, банани и всякакви такива сочни и мокри съставки са ми абсолютен фаворит, имат натурална сладост и вкус. Този кейк ми харесва много, страшно сочен и с много дълбок вкус, от онези , които като хапнеш казваш, ммм...
    Лимоновите резенки, взеха много дейно участие във вкуса, в оригиналната рецепта има захаросан джинджифил и поради неговата липса, моите много любими резенки си паднаха на мястото.


    Тиквен кейк!

     Продукти:
       идея BHG
   
    150 г крема сирене
    290 г заквасена сметана /една стандартна кофичка/
    1 яйце
    1/4 ч.ч. захар
    5-6 лимонови резенки, нарязани
    3 ч.ч. брашно
    1 ч.л. бакпулвер
    1 ч.л. сода бикарбонат
    1 ч.л. канела
    1 ч.л. смлян джинджифил
    1/4 ч.л. сол
    1 ч.ч. захар
    4 яйца
    1 ч.ч. олио
    1/3 ч.ч. вода
    400 г сварена тиква, намачкана


    Подготвяме две дълги форми за кейк, /18-20 см/, с хартия за печене.
    Загряваме фурната на 170 градуса.
    Разбиваме крема сиренето с 1/4 ч.ч. захар, добавяме заквасената сметана и едно яйце, оставяме настрана.
    Пресяваме брашното, содата, бакпулвера, канелата, джинджифила и солта, смесваме добре и оставяме настрана. 
    В голяма купа разбиваме яйцата, захарта, олиото, водата и тиквата, разбъркваме докато се получи хомогенна смес.
    Добавяме постепенно и брашното на две-три части и разбъркваме за кратко.
    Слагаме по 1 1/2 ч.ч. смес във всяка една от формите, изравняваме добре и разделяме сместа от крема сиренето и слагаме от лимоновите резенки, завършваме с останалата част от тиквената смес. 
    Печем 60-70 минути, до суха клечка.


    Охлаждаме напълно, най-добре една нощ.
    Съхраняваме в хладилник в плътно затворена кутия. 


    Сега ви пожелавам лека нощ и отивам да си отрежа едно парченце.
    


    
     




Бадемова панакота с черешов сос и мащерка!

    Ау, не съм писала тук много отдавна. Малко повече работа, малко проблеми с компютъра и то времето минало. Ще наваксам, обещавам. Днешна...