За пчелите и спомените!

    Винаги съм ги гледала в захлас, крайно дисциплинирани и умни. Имаше две стари кофи от ония, които са толкова ползвани, че ръбовете са им се изкривили, пълни са с вода винаги, може за друго вода да няма, но за тях винаги, само от там пият, много е интересно, наблюдавала съм ги доста, тествала съм ги, но не, кофите са техни, нищо друго не признават. 
    - Дядо, искам и аз да дойда, дай ми и на мен една маска...
    Никой не ме чува, обаче аз си взимам маската и тичам след дядо и отивам при кошерите, звука е зашеметяващ, жуженето е в тон. Мирише на пушек, опушваме ги за да се дръпнат и да не ни жилят, умни са познават ни, знаят че им носим храна. 

    Най-щастливи бяхме, когато меда трябваше да се вади, тогава получавахме цялата сладост на света, с цели шепи. Пчелните пити са едно от най-красивите неща на света, които съм виждала, винаги си представях как го правят, като в приказка, как царицата се разпорежда и работничките носят прашец и носят, а другите запечатват килийките и меда е готов.
    Почистването на пчелният восък беше работа на баба, ние със сестра ми само чакахме и лапахме всяко парче, до което се докопахме и целите омазани дъвчехме докато мине сладкото и лапахме следващото и се карахме кой да е на центруфугата и да върти ръчката, тя беше колкото мен висока, но нали съм си инат и аз все се слагах, а това което течеше е най-важното, чист и ароматен мед.

    Детските шепи са малки, но толкова много мед са поели и излапали, все ме гонеха от тенекията с меда, но как да устоиш, толкова е вкусен, течеше направо в ръцете ми.
    Това са малкото от многото страхотни спомени, които пазя от моето детство, на село, с мръсни крака, газещи в калта из цялата градина, в току що полятите вади с пипер или качени на някое дърво и всички онези моменти.

    Преяла съм! В един момент спрях да консумирам мед, не исках и да помириша. Това сигурно му се вика пренасищане, не зная. Сега пак ми се прияде след петнайсетина години, явно ми е минало.
    Тези мъфини правих три пъти докато вкуса ми хареса истински, тези са от последният път, крайният резултат.

    Мъфини с праскови, кокос и мед!

     Продукти:

     За 12 мъфина:
    3 яйца
    5 с.л. мед
    1/2 ч.ч. олио
    1 1/2 ч.ч. кисело мляко
    1/8 ч.ч. кокосови стърготини
    1 ч.ч. бяло брашно
    1 ч.ч. пълнозърнесто брашно
    1 ч.л. бакпулвер 
    ванилия
    2 големи праскови

    За топинга:
    1/8 ч.ч. кокосови стърготини
    1/8 ч.ч. овесени ядки
    1 с.л. мед

    Нужни са ви: дълбока купа, тел за разбиване
    Загряваме фурната на 180 градуса.
    Подготвяме тава с 12 гнезда и хартиени кошнички.
    Разтапяме меда за да стане леко течен.
    Разбиваме както следва яйцата, меда, олиото и киселото мляко.
    Пресяваме двата вида брашно заедно с бакпулвера направо върху мокрите съставки. 
    Следва кокоса и накрая ванилията.
    Нарязваме прасковите на филии.
    Разпределяме сместа в кошничките и слагаме по две филийки праскова.
    За топинга, смесваме всички продукти и с ръка разпределяме върху мъфините.
    Печем 25-30 минути.

    Получиха се много приятно. Леки и пухкави без натрапчива сладост. Усеща се всеки отделен елемент. Доволна съм от резултата. Хубаво е понякога човек да поизцапа малко повече, защото колкото и нескромно да звучи съм горда с двете последни рецепти.
   Разказах ви и защо не ям много мед и за едни страхотни детски преживявания, показах ви няколко снимки, сега ще седна да измисля нещо друго, /шегувам се/, нямам вдъхновение в момента.

   Прекрасен понеделник и прегръдка от мен!
    

    

    

Кейк с червено вино и смокини!

    Много рядко сядам да измисля рецепта, забавно е! Свободното бъркане и пробване се породи от факта, че не намерих една рецепта, която да ми хареса истински, на мен и това ми е истински проблем, защото за да направя някое ястие, продуктите трябва да ми харесат на 100%, не обичам да преиначавам нещата и да си измислям, правила съм го, не се получава.
Смокините са за мен някак леко царствени и фини, много внимателно трябва да се действа с тях, леко! 

    Точно това е правилният вкус на един кейк, сладостта е събирателна, правилна симбиоза от вкус, доволна съм от резултата, а ще видите и колко лесно се прави.

    Цялата история тръгна от това, оказа се, че имам около 4 големи буркана мед и не го използвам никак. Започна се с ония боровинкови палачинки, които обилно полях с топъл мед и излапахме с изумителна бързина, последвани от едни невероятни мъфини с праскови и накрая този кейк. Не зная поради каква причина започнах с кейка, но няма значение, следващият път ще ви разкажа защо не консумирам толкова много мед.

    Кейк с червено вино и смокини! 

    Продукти:

    3 яйца
    1/2 ч.ч. захар
    1 ч.ч. брашно
    1 ч.л. бакпулвер
    1/2 ч.л. сода бикарбонат
    100 г черен шоколад
    100 мл червено вино
    100 мл олио
    4 големи смокини
    
    3-4 с.л. мед  

     Загряваме фурната на 180 градуса.
    Подготвяме форма с големина 23 см, покрита с хартия, не съм слагала мазнина.
    Разтапяме шоколада за 30-40 секунди в микровълнова печка и оставяме настрани.
    В дълбока купа с тел разбиваме яйцата и захарта, добавяме олиото, виното и шоколада.
    Пресяваме брашното, содата и бакпулвера направо върху сместа и бъркаме леко, може и да останат бучки. Изсипваме сместа във формата.
    Разрязваме смокините на четвъртини и ги подреждаме в кръг.
    Печем около 35 минути.

    Разтапяме меда и поливаме готовия кейк докато е топъл.

   Честит четвъртък и добър апетит!

Малинов чийз-сладолед с шоколадов сироп!

    За първи път идеята за снимка изпревари рецептата. Първо бяха малините, тази година замразих много малини, така че цяла зима ще има малиново участие, но както и да е. Този сладолед веднага стана много желан, защото е без яйца, прави се без машина и е от онези кремести сладоледи, които обожавам, а идеята да сложа крема сирене вече напълно ме убеди да го направя. Вкуса е от онези, които след първата лъжица се облизваш два три пъти, питаш се това сега сладолед ли е или крем, първо ти става много сладко, но в последствие усещаш кисела нотка на малини и бързаш за втора лъжица, вълнуващо е.

    От основната рецепта взех само идеята и вдъхновението, начина на приготвяне улесних максимално, шоколадовият сироп беше в последна секунда, но свърши чудесна работа  и понеже наистина идеята за снимките изпревари всичко друго спирам да говоря.

   Малинов чийз-сладолед с шоколадов сироп!

    Продукти:

      идея Cake Crumbs....

    1 1/2 ч.ч. малини

    200 г крема сирене

    350 мл сметана за разбиване

    100 мл прясно мляко

    2/4 ч.ч. пудра захар

    

    Всички продукти трябва да бъдат от хладилник с еднаква температура, да се използва метален съд за замразяване, който е хубаво да изстудим предварително.

    Малините намачкваме с вилица и разбиваме с крема сиренето и прибираме в хладилника.

    Разбиваме сметаната със захарта и накрая добавяме млякото за стане сместа лека и въздушна.

    Смесваме с малиновата смес и разбъркваме два-три пъти колкото да смесят.

    Покриваме металният съд със свежо фолио и изсипваме сместа и изравняваме и покриваме плътно отново с фолио.

    Прибираме във фризер за през нощта.

   За шоколадовият сироп:

   50 г черен шоколад

   100 мл прясно мляко

   2 ч.л. какао

   В микровълнова печка разтапяме шоколада за 30 секунди, разбъркваме и добавяме млякото и какаото и връщаме за 20 секунди в печката. Готово.

   Да ви е много вкусно!

   

    

Кейк със сини сливи и заквасена сметана и честит септември!

    Обичам септември, заради чистият въздух и лекият хлад, който се усеща във въздуха, но все още не е станало много студено, както е и април, началото на нов сезон е винаги вълнуващ. Не пиша много напоследък, не заради липса на време или на нежелание за готвене, напротив едва се сдържам, но се опитвам да сваля някой килограм, не че ми се отдава, но опитвам.

    В резюме, миналият месец мина почти в работа и почти без почивен ден, еднодневна екскурзия до Букурещ, който е великолепен, но не можах да направя никакви снимки, но сме си обещали следващият път, да направим един пешеходен преход и много снимки, безброй незавършени проекти и малко време за блога, но откраднах онзи ден няколко часа за направя този кейк, попаднаха ми торбичка великолепни сладки сини сливи от село, не от пазара, защото за зла орис тази година не случих на истински вкусни плодове. 

    Това е много любим вид сладкиш, който обичам да правя, много маслен с плодове и хрупкав топинг, а този път изненадващата съставка е заквасената сметана. Рецептата търпи импровизация и то доста широка, избора на плод е личен, този път реших половината от маслото да заместя с маргарин и не сбърках, вкуса е още по-хубав.

    Кейк със сини сливи и заквасена сметана!

     Продукти:
      идея Martha Stewart  

    За топинга:
    50 г краве масло 
    1/4 ч.ч. захар
    1/2 ч.ч. овесени ядки
    1/4 ч.ч. ядки по избор, нарязани
    1/4 ч.л. канела
    щипка сол

    За кейка:
    60 г краве масло 
    60 г маргарин
    2 ч.ч. брашно
    1 ч.л. сода бикарбонат
    1/4 ч.л. бакпулвер
    1/2 ч.л. канела
    1 ч.ч. захар
    4 големи яйца
    1 ч.ч. заквасена сметана
    300 г  почистени и нарязани сини сливи
    ванилия

    За топинга:
    Смесваме всички продукти в купа и разбърквам докато се получат едри трохи. Оставяме настрана.

    За кейка:
    Загряваме фурната на 180 градуса.
    Подготвяме форма за печене, намазваме обилно с масло и посипваме с канела или какао, предпочитам пред брашно.
    Пресяваме брашното, содата, бакпулвера и канелата.
    Разбиваме маслото и маргарина и добавяме захарта, бием докато захарта се стопи.
    Добавяме яйцата едно по едно и бием за кратко.
    Следва сметаната и ванилията.
    После е брашното, като го сипваме на няколко пъти и бъркаме с бъркалка за кратко.
    Последни са плодовете, обърнете един-два пъти сместа, не прекалявайте.
    Изсипваме във формата, посипваме с топинга и с шпатула изравняваме сместа по ръбовете. 
    Печем 50-60 минути.

   Ето това се получава накрая! 
   Прекрасен и слънчево-прохладен ден!