Лимонов кейк с маково семе!

    За тези, които ме посещават често въпреки моите напоследък редки изяви, знаят моята любов към различните видове кейк, те са за мен най-интересните сладкиши, различни и можеш да влагаш много импровизация. Една рецепта за кейк можеш да направиш с едни основни съставки и от там въображението може да се вложи и стават чудеса. На тема кейк съм имала най-големи поражения и неуспехи и съм похабила доста материал, /и друг път съм го казвала/, но и съм правила и най-вкусните десерти!

    Лимоновата тема отдавна ми се въртеше из главата, защото единственият начин аз да вкуся нещо лимоново е под формата на сладкиш и истински ми харесва, иначе се потрисам само от миризмата на лимон, а ако ме питате защо винаги имам лимони, за декорация, какво да се прави от зодията е! Получи се много влажен и невероятен кейк с много лек лимонов вкус, ухаещ на масло, а гарниран с малините и заквасената сметана....няма да продължавам.

    Направих този път снимките малко по-големи за да акцентирам върху храната, а не на думите и сигурно забелязвате новия ми любим фон, на който напоследък снимам, трудно се снима на черен фон, но си заслужава. Получих много мили отзиви за снимките на розите и съм ви много благодарна за всеки коментар, обещавам че ще извадя всички архиви и ще покажа всички снимки, които си заслужават ей така без история. Вярвам, че във всеки добре списван сайт е много хубаво да се пишат няколко реда, така се създава интереса и те кара и следващият път да отвориш и да прочетеш, но има и моменти които не ти идват думите като моите напоследък, но решението е снимките и така като се замисля имам какво да ви покажа.

    Лимонов кейк с маково семе!

     Продукти:

    250 г краве масло
    1 ч.ч. захар
    4 яйца
    2 1/2 ч.ч. брашно
    2 ч.л. бакпулвер
    1/4 ч.л. морска сол
    2 ч.л. маково семе
    1 1/2 ч.ч. прясно мляко
    сока от лимон и половина

    За два малки кейка или един среден
    Фурната се загрява на 170 градуса.
    Подготвяме формите, в които ще печем, намазани с масло и покрити с хартия.
    Пресяваме брашното, бакпулвера и солта. Смесваме с маковото семе, оставяме настрани.
    Смесваме прясното мляко и лимоновият сок, получава се така наречената мътеница.
    Разбиваме маслото и добавяме постепенно захарта, бием до стопяване на захарта.
    Следват яйцата едно по едно без да бием прекалено дълго.
    Започваме да смесваме със сухите съставки и млякото като ги редуваме.
    Не прекалявайте с бъркането, това довежда до спадането на въздуха в тестото и рискуваме кейка да не се надигне достатъчно.
    Разпределяме сместа във формите и изравняваме.
    Печем около 50 минути или до суха клечка.

    За гарниране използвах заквасена сметана с малко пудра захар и малини. Абсолютно завършен вкус. 
    Много бърз и лесен кейк. Започвам да мисля следващия!

   
    

    

    

Торта от моркови с портокалов крем!

    След като си върнах вкуса, усещам мириса на всичко и чувам много ясно е редно да се върна и към любимите си занимания. Много дълго не съм писала нищо, нямах никакво желание, нито да пиша, нито да чета, но иначе пък не съм изпускала никого от полезрението си. Все пак нека ви кажа, един месец борба с упорит грип, употребата на грандиозни количества лекарства, около кашон носни кърпи, подсмърчане, кихане и зверска кашлица, която направо ми разказа играта,накрая вече и не чувах си мислех, че просто няма свършване, реших и оставих на нещата да се развият от само себе си. В целият този мой кошмар се случи едно великолепно събитие, имам си чисто нов племенник, точно той е повода за днешната торта, вече е на един месец.

    Реших и да променя леко облика на страницата, като ще се случват нови неща хайде да е подред. Взех си дълга отпуска, правя любимите си неща, уших нови възглавници за дивана, /за трети път/, разхождам се, чета много, ходя на кино. Такива занимания.

    Торта от моркови с портокалов крем!

     Продукти:
       идея FineCooking

    2 ч.ч. брашно
    2 ч.л. канела
    1 3/4 ч.л. сода бикарбонат
    3/4 ч.л. джинджифил
    3/4 ч.л. индийско орехче
    3/4 ч.л. сол
    1 ч.ч. олио
    4 яйца
    1 ч.ч. кафява захар
    2 1/3 ч.ч. настъргани моркови
    3/4 ч.ч. нарязани орехи
    1/2 ч.ч. стафиди
    ванилия

    Загряваме фурната на 180 градуса.
    Подготвяме две форми с големина 23 см с хартия за печене.
    Пресяваме заедно брашното, содата, джинджифила, индийското орехче и солта. Смесваме ги добре.
    В голяма купа смесваме заедно всички останали съставки и разбъркваме с бъркалка за кратко. Добавяме сухите съставки по-малко и бъркаме колкото леко да са смесени.
   Разпределяме сместа в двете форми и печем 35 минути или докато имаме суха клечка.
   Оставяме блатовете да изстинат напълно.

  
   За крема:

   250 мл сметана за разбиване
   200 г крема сирене
   1/2 ч.ч. пудра захар
   сока от един портокал

   За сиропа:
   Сока от един портокал
   1 с.л. ром

   За украсата:
        идея GoodFood

   Един портокал нарязан на тънки резени се изсушават на нисък градус около два часа.

   За крема:
   Разбиваме сметаната заедно със захарта и добавяме сиренето, накрая е портокаловият сок.
   Сглобяване:
   Поставяме блат в подходяща чиния и го надупчваме с клечка за зъби и сиропираме, изчакваме 10 минути и слагаме от крема, изравняваме и поставяме и другият блат, следват същите стъпки, глазираме и поставяме в хладилник за една нощ.
    Тортата е готова.

   Прегръдка на всички и приказна неделя!
   

   

Орехови бисквити! /коледно-медено-канелени/

    Замириса ми вече на сладки, идва онова зимно време, в което студеният въздух носи онзи лек аромат на домашни изпечени сладки. Спомням си онова време, в което нямаше на пазара разни лакомства и във всяка къща се печаха едни крупни количества сладкиши, курабийки и т.н., ние в нашата къща не падахме по-долу, всеки си имаше желания и всичко се изпълняваше, но много ми е интересно защо в такива бройки, да не би да дойдат гости и да си кажат колко малко сладки са изпекли в тази къща или пък да не вземат да стигнат поне до февруари, не зная, трябва да попитам. 

    Тези бисквити са много вкусни, почти сама си ги изядох за срамотите, но много ми харесаха, какво да сторя!
    Лесна рецепта, тестото е много хубаво и се работи много бързо с него, ароматно...,в оригиналната рецепта се използва кленов сироп, поради липсата му в моята кухня, беше достойно заместен с пчелен мед, който дори и замести много голяма част от захарта.
    Рецептата съм си я записала много отдавна и нямах търпение да ми стане малко коледно за да ги направя.

    Орехови бисквити!
  
     Продукти:
       идея Fresh

    За 40 бисквити
    400 г брашно
    125 г масло
    125 г маргарин
    5 с.л. пчелен мед
    1 яйце
    50 г пудра захар
    1 ч.л. канела
    1/2 ч.л. сол
    180 г едро смлени орехи
    ванилия 

    *ако имате кухненски робот ще си улесните много живота
    Загряваме фурната на 180 градуса.
    Подготвяме две големи тави с хартия за печене.
    Пресяваме брашното, захарта, солта и канелата и поставяме в робота, разбъркваме няколко пъти.
    Добавяме маслото и маргарина и миксираме докато се получи еднородна смес.
    Следват всички други продукти, смесваме добре.
    Изсипваме на леко набрашнен плот и ако тестото е лепкаво, може да се добави още малко брашно, меси се още 5-10 минути.
    Разточваме на дебел лист и режем във форма по желание.
    Печем 15 минути или докато леко покафенее долната част.
    След като са напълно изстинали покриваме с пудра захар и съхраняваме в добре затворена кутия 3-4 дни.

    Хубав утрешен ден!

Шоколадов чийзкейк с череши!

    Не знаех точно за какво ще пиша днес, но за последния час ми минаха "сто" идеи през главата. Слушам Big Brother, чета Фейсбук, прегледах всички сайтове, които харесвам, щях да си поръчам едни чаршафи, ама се отказах, това между другото. Прочетох едно дълго, предълго писмо на едно момче, което живее извън България и споделя своя поглед отвън и най-вероятно, който е прочел това не му е станало мило и приятно и е осъзнал за себе си много истини, от другата страна слушайки "големият брат", там лъсват всички и всичко, низките и човешки отношения. Там някъде по средата ми се вързаха нещата, за кратко време ми се загнездиха точно двата типа хора у нас, хитреците и умните, за съжаление първите надделяват, защото много от умните се оставят на течението, а другите са си заминали отдавна. Темата е много дълга. Много рядко си позволявам да бъда негативна, тук или някъде другаде, няма и да бъда, аз съм от крайните оптимисти и много трудно нещо може да ме събори в този живот. Точно всяка една случка в нашият живот или ни учи или ни смачква, но ни смачква ако ние позволим, да кажем че не съм смачкана до сега, но възможност е имало много. Няма да продължавам в този тон, защото мога да пиша до утре, но когато започнеш да водиш самостоятелен диалог се окачествяваш вече с друго име. Само ще си позволя да направя малък извод, докато не се научим да работим, да спазваме правилата и да не се държим като последният селяндур, а после да се бием в гърдите колко сме велики, да се вслушваме в думите на другите и да не се правим че всичко знаем и главно да не се страхуваме от утрешният ден, защото всичко хубаво предстои.

   

    Много рязко сменям темата, надух ви главите, но сега ще занимая вниманието ви с този неприлично шоколадов чийзкейк и то с любимите ми череши. 

    Прекъсвам тиквената сага, но докато намеря някоя интересна рецепта и то с тематика може би торта или нещо крайно екзотично.

    Връщайки се малко назад, не съм правила нищо шоколадово много отдавна, а някак си всичко върви в една оранжево-жълта-есенна тематика, като човек, който обича промените малко се замотах, нямаше ли кой да ме сръчка, че съм се забравила малко. 

    

    Шоколадов чийзкейк с череши!

   Продукти:

      идея Citrus and Candy

   150 г обикновени шоколадови бисквити

   100 г краве масло

   1/4 ч.л. сол

   170 г черен шоколад

   500 г крема сирене

   100 г заквасена сметана

   100 г пудра захар

   2 с.л. царевично брашно

   5 яйца

   

   черешово сладко 

    Подготвяме форма с диаметър 20-23 см с хартия за печене и старателно опаковаме с алуминиево фолио.

    С помощта на кухненски робот смиламе бисквитите заедно с маслото и солта.

    Разстиламе на равномерен блат в подготвената форма и прибираме в хладилник докато подготвим крема.

    Разтапяме шоколада и оставяме на страна за да изстине леко.

    Разбиваме крема сиренето и сметаната на гладка смес, пресяваме пудрата захар и царевичното брашно над купата и разбиваме, добавяме яйцата едно по едно и разбиваме след всяко за кратко.

   Накрая е шоколада, добавяме на порции и разбиваме.

   Изваждаме бисквитеният блат и нареждаме череши върху него, изсипваме сместа и потупваме леко тавичката по плота за да излезе излишният въздух.

    Включваме фурната на 160 градуса.

    Поставяме в по-голяма тава и наливаме гореща вода докато стигнем средата на малката тавичка. 

    Печем 50-55 минути на 160 градуса и още 15 минути на 100 градуса.

    Изваждаме от фурната и вадим тавичката от водата, оставяме за 15 минути и отстраняваме фолиото, след половин час можем да махнем и стените на формата и след още толкова време махаме и хартията. 

    Нека да изстине и можем да приберем в хладилник за една нощ.

    Охладеният чийзкейк можем лесно да прехвърлим в чиния за сервиране ако сме оставили хартията на дъното по-голяма и много лесно можем да издърпаме.

    Сервираме с леко затоплено черешово сладко, много е вкусно!

    Е, честит четвъртък и да ви е топло и ще взема да си поръчам чаршафите, доста са симпатични.

     

    

Тиквено време!

    Като казвам тиквено, значи наистина ми е тиквено, в къщи се търкалят 3-4 "цигулки" и са включени вече в план-график. Влизам в серия, имам няколко любими рецепти с тиква и мисля много сериозно да се заема с направата им, започвам с десерта и не съм решила кое ще е следващото, но със сигурност ще е скоро. Все още ми е топло, дори ходя и боса за ужас на всички заобикалящи ме, познати и непознати, това е моето време, обичам лекият хлад на есента и шума на листата, всички промени във времето, луната и слънцето на едно небе. Великолепно!

    Миналата седмица имах леко приятелско сръчкване, че не се появявам напоследък, но периода ми е такъв, малко по пътищата, ей така да усетим света навън. Взимам се в ръце и реагирам веднага с нещо много специално.

    

   
    Всички сладкиши, които са с тиква, моркови, банани и всякакви такива сочни и мокри съставки са ми абсолютен фаворит, имат натурална сладост и вкус. Този кейк ми харесва много, страшно сочен и с много дълбок вкус, от онези , които като хапнеш казваш, ммм...
    Лимоновите резенки, взеха много дейно участие във вкуса, в оригиналната рецепта има захаросан джинджифил и поради неговата липса, моите много любими резенки си паднаха на мястото.

    Тиквен кейк!

     Продукти:
       идея BHG
   
    150 г крема сирене
    290 г заквасена сметана /една стандартна кофичка/
    1 яйце
    1/4 ч.ч. захар
    5-6 лимонови резенки, нарязани
    3 ч.ч. брашно
    1 ч.л. бакпулвер
    1 ч.л. сода бикарбонат
    1 ч.л. канела
    1 ч.л. смлян джинджифил
    1/4 ч.л. сол
    1 ч.ч. захар
    4 яйца
    1 ч.ч. олио
    1/3 ч.ч. вода
    400 г сварена тиква, намачкана

    Подготвяме две дълги форми за кейк, /18-20 см/, с хартия за печене.
    Загряваме фурната на 170 градуса.
    Разбиваме крема сиренето с 1/4 ч.ч. захар, добавяме заквасената сметана и едно яйце, оставяме настрана.
    Пресяваме брашното, содата, бакпулвера, канелата, джинджифила и солта, смесваме добре и оставяме настрана. 
    В голяма купа разбиваме яйцата, захарта, олиото, водата и тиквата, разбъркваме докато се получи хомогенна смес.
    Добавяме постепенно и брашното на две-три части и разбъркваме за кратко.
    Слагаме по 1 1/2 ч.ч. смес във всяка една от формите, изравняваме добре и разделяме сместа от крема сиренето и слагаме от лимоновите резенки, завършваме с останалата част от тиквената смес. 
    Печем 60-70 минути, до суха клечка.

    Охлаждаме напълно, най-добре една нощ.
    Съхраняваме в хладилник в плътно затворена кутия. 

    Сега ви пожелавам лека нощ и отивам да си отрежа едно парченце.
    


    
     

Ябълков пай!

    Има някой плодове, които не обичам особено в натуралният им вид, но в сладкиш ги обожавам. Всички, които са ми на гости може би забелязаха, че направих една доста голяма серия със сладкиши с плодове и мисля много скоро да престана и да направя нещо неприлично шоколадово, но за това ще видим, а не съм правила нещо соленичко може и това да е, не зная... За ябълки ще говорим, срамота е колко малко сладкиши съм ви показала, а не да не съм правила, правила съм и то доста, но както винаги не достигат до официалната част, обещавам тържествено да поправя това.

    Би било добре ако хапвах малко повече ябълки, полезни са както всички знаем, но да ви кажа колкото и ябълки да изям , толкова повече огладнявам, това е! Извода е, на сладкиш. Страхотно вкусен и изненадващ с продуктите и с вкуса, ябълките остават леко хрупкави, тестото е много вкусно с ядки, отгоре хрупкава коричка, как ви се струва...

    Ябълков пай!

    Продукти:
      идея Gutuje bo lubie

    За тестото:
    200 г студено масло
    200 г бяло брашно
    160 г пълнозърнесто брашно
    140 г пудра захар
    50 г орехи, нарязани
    1 ч.л. сода бикарбонат
    4 жълтъка
     
    Подготвяме форма за печене с подвижни стени с диаметър 26 см, намазана с масло и покрита с хартия за печене.
    Двата вида брашно, захарта и содата се пресяват в купа.
    Прибавят се орехите и се смесват добре.
    Нарязваме маслото на малки кубчета и го смесваме с брашнената смес, месим с ръце докато се получат едри трохи.
    Добавяме жълтъците и доумесваме докато се получи еднородно и хубаво тесто.
    Разделяме тестото на две части, /60 на 40/, по-малката част покриваме с фолио и прибираме във фризера, по-голямата част разстиламе с ръце на дъното на формата, изравняваме добре и прибираме в хладилник.

    За плънката:
    6-7 големи ябълки, /1,5 кг/
    50 гр стафиди
    2 с.л. масло
    1 ч.л. канела
    2 с.л. захар

    Накисваме стафидите в малко гореща вода с няколко капки ванилия.
    Обелваме и нарязваме на филийки ябълките, смесваме ги с маслото канелата и захарта и с накиснатите и отцедени стафиди.
    Разбъркваме добре и оставяме на страна за 15 минути.

    За белтъчната плънка:
    4 белтъка
    2-3 с.л. захар
   
    Разбиваме белтъците и добавяме захарта докато се получи много хубав и лъскав сняг.

    Включваме фурната на 160 градуса.
    Изваждаме охладеният пай и изсипваме отгоре ябълките и хубаво ги наместваме като леко потупваме тавата на плота, отгоре слагаме белтъците и добре изравняваме.
    Вадим тестото от фризера и го настъргваме отгоре на равен пласт.
    Печем 50-60 минути.
    Готовият пай оставяме да изстине напълно и тогава махаме формата.

    *препоръчвам при печене да се сложи лист алуминиево фолио под тавата, от ябълките може да потече лек сироп

    Препоръчвам ви горещо, прекрасен пай с чаша хубав чай, книга и хубав есенен ден!
    Прегръдка!

    

За пчелите и спомените!

    Винаги съм ги гледала в захлас, крайно дисциплинирани и умни. Имаше две стари кофи от ония, които са толкова ползвани, че ръбовете са им се изкривили, пълни са с вода винаги, може за друго вода да няма, но за тях винаги, само от там пият, много е интересно, наблюдавала съм ги доста, тествала съм ги, но не, кофите са техни, нищо друго не признават. 
    - Дядо, искам и аз да дойда, дай ми и на мен една маска...
    Никой не ме чува, обаче аз си взимам маската и тичам след дядо и отивам при кошерите, звука е зашеметяващ, жуженето е в тон. Мирише на пушек, опушваме ги за да се дръпнат и да не ни жилят, умни са познават ни, знаят че им носим храна. 

    Най-щастливи бяхме, когато меда трябваше да се вади, тогава получавахме цялата сладост на света, с цели шепи. Пчелните пити са едно от най-красивите неща на света, които съм виждала, винаги си представях как го правят, като в приказка, как царицата се разпорежда и работничките носят прашец и носят, а другите запечатват килийките и меда е готов.
    Почистването на пчелният восък беше работа на баба, ние със сестра ми само чакахме и лапахме всяко парче, до което се докопахме и целите омазани дъвчехме докато мине сладкото и лапахме следващото и се карахме кой да е на центруфугата и да върти ръчката, тя беше колкото мен висока, но нали съм си инат и аз все се слагах, а това което течеше е най-важното, чист и ароматен мед.

    Детските шепи са малки, но толкова много мед са поели и излапали, все ме гонеха от тенекията с меда, но как да устоиш, толкова е вкусен, течеше направо в ръцете ми.
    Това са малкото от многото страхотни спомени, които пазя от моето детство, на село, с мръсни крака, газещи в калта из цялата градина, в току що полятите вади с пипер или качени на някое дърво и всички онези моменти.

    Преяла съм! В един момент спрях да консумирам мед, не исках и да помириша. Това сигурно му се вика пренасищане, не зная. Сега пак ми се прияде след петнайсетина години, явно ми е минало.
    Тези мъфини правих три пъти докато вкуса ми хареса истински, тези са от последният път, крайният резултат.

    Мъфини с праскови, кокос и мед!

     Продукти:

     За 12 мъфина:
    3 яйца
    5 с.л. мед
    1/2 ч.ч. олио
    1 1/2 ч.ч. кисело мляко
    1/8 ч.ч. кокосови стърготини
    1 ч.ч. бяло брашно
    1 ч.ч. пълнозърнесто брашно
    1 ч.л. бакпулвер 
    ванилия
    2 големи праскови

    За топинга:
    1/8 ч.ч. кокосови стърготини
    1/8 ч.ч. овесени ядки
    1 с.л. мед

    Нужни са ви: дълбока купа, тел за разбиване
    Загряваме фурната на 180 градуса.
    Подготвяме тава с 12 гнезда и хартиени кошнички.
    Разтапяме меда за да стане леко течен.
    Разбиваме както следва яйцата, меда, олиото и киселото мляко.
    Пресяваме двата вида брашно заедно с бакпулвера направо върху мокрите съставки. 
    Следва кокоса и накрая ванилията.
    Нарязваме прасковите на филии.
    Разпределяме сместа в кошничките и слагаме по две филийки праскова.
    За топинга, смесваме всички продукти и с ръка разпределяме върху мъфините.
    Печем 25-30 минути.

    Получиха се много приятно. Леки и пухкави без натрапчива сладост. Усеща се всеки отделен елемент. Доволна съм от резултата. Хубаво е понякога човек да поизцапа малко повече, защото колкото и нескромно да звучи съм горда с двете последни рецепти.
   Разказах ви и защо не ям много мед и за едни страхотни детски преживявания, показах ви няколко снимки, сега ще седна да измисля нещо друго, /шегувам се/, нямам вдъхновение в момента.

   Прекрасен понеделник и прегръдка от мен!
    

    

    

Кейк с червено вино и смокини!

    Много рядко сядам да измисля рецепта, забавно е! Свободното бъркане и пробване се породи от факта, че не намерих една рецепта, която да ми хареса истински, на мен и това ми е истински проблем, защото за да направя някое ястие, продуктите трябва да ми харесат на 100%, не обичам да преиначавам нещата и да си измислям, правила съм го, не се получава.
Смокините са за мен някак леко царствени и фини, много внимателно трябва да се действа с тях, леко! 

    Точно това е правилният вкус на един кейк, сладостта е събирателна, правилна симбиоза от вкус, доволна съм от резултата, а ще видите и колко лесно се прави.

    Цялата история тръгна от това, оказа се, че имам около 4 големи буркана мед и не го използвам никак. Започна се с ония боровинкови палачинки, които обилно полях с топъл мед и излапахме с изумителна бързина, последвани от едни невероятни мъфини с праскови и накрая този кейк. Не зная поради каква причина започнах с кейка, но няма значение, следващият път ще ви разкажа защо не консумирам толкова много мед.

    Кейк с червено вино и смокини! 

    Продукти:

    3 яйца
    1/2 ч.ч. захар
    1 ч.ч. брашно
    1 ч.л. бакпулвер
    1/2 ч.л. сода бикарбонат
    100 г черен шоколад
    100 мл червено вино
    100 мл олио
    4 големи смокини
    
    3-4 с.л. мед  

     Загряваме фурната на 180 градуса.
    Подготвяме форма с големина 23 см, покрита с хартия, не съм слагала мазнина.
    Разтапяме шоколада за 30-40 секунди в микровълнова печка и оставяме настрани.
    В дълбока купа с тел разбиваме яйцата и захарта, добавяме олиото, виното и шоколада.
    Пресяваме брашното, содата и бакпулвера направо върху сместа и бъркаме леко, може и да останат бучки. Изсипваме сместа във формата.
    Разрязваме смокините на четвъртини и ги подреждаме в кръг.
    Печем около 35 минути.

    Разтапяме меда и поливаме готовия кейк докато е топъл.

   Честит четвъртък и добър апетит!